рипахте

Речник на българския език

1. рипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

рипахте е производна форма на рипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. рипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

рипахте е производна форма на рипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).