рипаха

Речник на българския език

1. рипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рипаха е производна форма на рипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

рипаха е производна форма на рипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).