рипах

Речник на българския език

1. рипах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

рипах е производна форма на рипам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. рипах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

рипах е производна форма на рипам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).