рипа

Речник на българския език

1. рипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

рипа е производна форма на рипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. рипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

рипа е производна форма на рипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. рипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

рипа е производна форма на рипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).