ринете

Речник на българския език

1. ринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ринете е производна форма на рина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ринете — повелително наклонение, мн. ч.

ринете е производна форма на рина (повелително наклонение, мн. ч.).