ридало

Речник на българския език

1. ридало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ридало е производна форма на ридая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ридало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ридало е производна форма на ридая (мин. деят. св. прич. ср. р.).