риголвахте

Речник на българския език

1. риголвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

риголвахте е производна форма на риголвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. риголвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

риголвахте е производна форма на риголвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).