решавал

Речник на българския език

1. решавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

решавал е производна форма на решавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. решавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

решавал е производна форма на решавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. решавал — мин. деят. св. прич. м. р.

решавал е производна форма на решавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. решавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

решавал е производна форма на решавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).