рентирало

Речник на българския език

1. рентирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рентирало е производна форма на рентирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рентирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рентирало е производна форма на рентирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рентирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рентирало е производна форма на рентирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рентирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рентирало е производна форма на рентирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).