реномирал

Речник на българския език

1. реномирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

реномирал е производна форма на реномирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. реномирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

реномирал е производна форма на реномирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. реномирал — мин. деят. св. прич. м. р.

реномирал е производна форма на реномирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. реномирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

реномирал е производна форма на реномирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).