рекултивирало

Речник на българския език

1. рекултивирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рекултивирало е производна форма на рекултивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рекултивирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рекултивирало е производна форма на рекултивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рекултивирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рекултивирало е производна форма на рекултивирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рекултивирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рекултивирало е производна форма на рекултивирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).