реконтрирахме

Речник на българския език

1. реконтрирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

реконтрирахме е производна форма на реконтрирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. реконтрирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

реконтрирахме е производна форма на реконтрирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).