рекетирало

Речник на българския език

1. рекетирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рекетирало е производна форма на рекетирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рекетирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рекетирало е производна форма на рекетирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рекетирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рекетирало е производна форма на рекетирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рекетирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рекетирало е производна форма на рекетирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).