резултирало

Речник на българския език

1. резултирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резултирало е производна форма на резултирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. резултирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резултирало е производна форма на резултирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. резултирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

резултирало е производна форма на резултирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. резултирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

резултирало е производна форма на резултирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).