резоньорствал

Речник на българския език

1. резоньорствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

резоньорствал е производна форма на резоньорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. резоньорствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

резоньорствал е производна форма на резоньорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. резоньорствал — мин. деят. св. прич. м. р.

резоньорствал е производна форма на резоньорствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. резоньорствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

резоньорствал е производна форма на резоньорствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).