резолирало

Речник на българския език

1. резолирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резолирало е производна форма на резолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. резолирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резолирало е производна форма на резолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. резолирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

резолирало е производна форма на резолирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. резолирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

резолирало е производна форма на резолирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).