резилила

Речник на българския език

1. резилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

резилила е производна форма на резиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. резилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

резилила е производна форма на резиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).