револвирахме

Речник на българския език

1. револвирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

револвирахме е производна форма на револвирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. револвирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

револвирахме е производна форма на револвирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).