револвирал съм

Речник на българския език

1. револвирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

револвирал съм е производна форма на револвирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. револвирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

револвирал съм е производна форма на револвирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. револвирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

револвирал съм е производна форма на револвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).