револвирала

Речник на българския език

1. револвирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

револвирала е производна форма на револвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. револвирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

револвирала е производна форма на револвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. револвирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

револвирала е производна форма на револвирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. револвирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

револвирала е производна форма на револвирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).