револвирал

Речник на българския език

1. револвирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

револвирал е производна форма на револвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. револвирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

револвирал е производна форма на револвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. револвирал — мин. деят. св. прич. м. р.

револвирал е производна форма на револвирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. револвирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

револвирал е производна форма на револвирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).