реваншира

Речник на българския език

1. реваншира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

реваншира е производна форма на реванширам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. реваншира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

реваншира е производна форма на реванширам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. реваншира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

реваншира е производна форма на реванширам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).