рахатувал

Речник на българския език

1. рахатувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рахатувал е производна форма на рахатувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рахатувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рахатувал е производна форма на рахатувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. рахатувал — мин. деят. св. прич. м. р.

рахатувал е производна форма на рахатувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. рахатувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

рахатувал е производна форма на рахатувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).