раснел

Речник на българския език

1. раснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раснел е производна форма на расна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

раснел е производна форма на расна (мин. деят. несв. прич. м. р.).