ранил
1.
ранил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ранил
е производна форма
на раня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ранил —
мин. деят. св. прич. м. р.
ранил
е производна форма
на раня (мин. деят. св. прич. м. р.).