разярявал

Речник на българския език

1. разярявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разярявал е производна форма на разярявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разярявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разярявал е производна форма на разярявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разярявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разярявал е производна форма на разярявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разярявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разярявал е производна форма на разярявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).