разярил съм

Речник на българския език

1. разярил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разярил съм е производна форма на разяря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разярил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разярил съм е производна форма на разяря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).