разярил е

Речник на българския език

1. разярил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разярил е е производна форма на разяря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разярил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разярил е е производна форма на разяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).