разярило

Речник на българския език

1. разярило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разярило е производна форма на разяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разярило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разярило е производна форма на разяря (мин. деят. св. прич. ср. р.).