разярил

Речник на българския език

1. разярил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разярил е производна форма на разяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разярил — мин. деят. св. прич. м. р.

разярил е производна форма на разяря (мин. деят. св. прич. м. р.).