разярели

Речник на българския език

1. разярели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разярели е производна форма на разяря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разярели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разярели е производна форма на разяря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).