разюздило е

Речник на българския език

1. разюздило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разюздило е е производна форма на разюздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разюздило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разюздило е е производна форма на разюздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).