разюздило

Речник на българския език

1. разюздило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разюздило е производна форма на разюздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разюздило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разюздило е производна форма на разюздя (мин. деят. св. прич. ср. р.).