разюздил

Речник на българския език

1. разюздил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разюздил е производна форма на разюздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разюздил — мин. деят. св. прич. м. р.

разюздил е производна форма на разюздя (мин. деят. св. прич. м. р.).