разюздвал

Речник на българския език

1. разюздвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разюздвал е производна форма на разюздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разюздвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разюздвал е производна форма на разюздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разюздвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разюздвал е производна форма на разюздвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разюздвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разюздвал е производна форма на разюздвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).