разюздаело

Речник на българския език

1. разюздаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разюздаело е производна форма на разюздая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разюздаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разюздаело е производна форма на разюздая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).