разщъкали

Речник на българския език

1. разщъкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разщъкали е производна форма на разщъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разщъкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разщъкали е производна форма на разщъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разщъкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разщъкали е производна форма на разщъкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разщъкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разщъкали е производна форма на разщъкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).