разщъкала

Речник на българския език

1. разщъкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разщъкала е производна форма на разщъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разщъкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разщъкала е производна форма на разщъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разщъкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разщъкала е производна форма на разщъкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разщъкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разщъкала е производна форма на разщъкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).