разщъка

Речник на българския език

1. разщъка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разщъка е производна форма на разщъкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разщъка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разщъка е производна форма на разщъкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разщъка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разщъка е производна форма на разщъкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).