разшътвал си

Речник на българския език

1. разшътвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътвал си е производна форма на разшътвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разшътвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътвал си е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разшътвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътвал си е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).