разшътвало си

Речник на българския език

1. разшътвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало си е производна форма на разшътвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшътвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало си е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшътвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало си е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).