разшътвало е

Речник на българския език

1. разшътвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало е е производна форма на разшътвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшътвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало е е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшътвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало е е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).