разшътвало

Речник на българския език

1. разшътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътвало е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшътвало е производна форма на разшътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разшътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшътвало е производна форма на разшътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).