разшътва

Речник на българския език

1. разшътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разшътва е производна форма на разшътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разшътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разшътва е производна форма на разшътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разшътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разшътва е производна форма на разшътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).