разшътаха

Речник на българския език

1. разшътаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разшътаха е производна форма на разшътам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разшътаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разшътаха е производна форма на разшътам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).