разшътал си

Речник на българския език

1. разшътал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътал си е производна форма на разшътам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разшътал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътал си е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разшътал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшътал си е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).