разшътало си

Речник на българския език

1. разшътало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътало си е производна форма на разшътам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшътало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътало си е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшътало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разшътало си е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).