разшътало

Речник на българския език

1. разшътало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътало е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшътало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшътало е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшътало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшътало е производна форма на разшътам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разшътало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшътало е производна форма на разшътам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).