разшътали

Речник на българския език

1. разшътали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разшътали е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разшътали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разшътали е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разшътали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разшътали е производна форма на разшътам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разшътали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разшътали е производна форма на разшътам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).