разшътал

Речник на българския език

1. разшътал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшътал е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшътал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшътал е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разшътал — мин. деят. св. прич. м. р.

разшътал е производна форма на разшътам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разшътал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разшътал е производна форма на разшътам (мин. деят. несв. прич. м. р.).